Брадатият Лешояд Тонто

„Семейството на брадатите лешояди Тонто, Ариадна и Лъчко е фамилия съставена от истински знаменитости. Видеото от залавянето на таткото Тонто в Мадрид обикаля световните телевизии. Новината за спасяването на майката е предавана от медиите в България и Гърция, а синът им Лъчко неочаквано става звезда в Спасителния център за диви животни в Стара Загора. В компанията на кучето Вихър, което открива отрови и помага на доброволците да запазят изчезващите видове в България, тази колоритна компания очарова децата и ги кара да се включат в мисията да защитят природата в България.“



Книгата е разработена по проект „Натура 2000 в България, Нови Хоризонти“, който цели популяризиране на мрежата НАТУР 2000, редките видове в България и заплахите, които ги застрашават


Символ на българската природозащита, брадатият лешояд изчезва като гнездящ от територията на страната в края на миналия век. През май 1972 г. е намерен последния умрял екземпляр в Сините камъни край Сливен, като след това видът се счита за изчезнал като гнездящ от България.  Видът е включен в световния червен списък на застрашените животни в категория “Потенциално Застрашен” (IUCN Red list / Near threatened) и в множество други международни регламенти. В България видът е Изчезнал (Extinct), вписан в  Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие.

В Европа се срещат четири вида лешояди – белоглав, черен, египетски и брадат. Всички те са строго защитени от българското законодателство и европейските директиви. Те са и едни от видовете, за чието опазване се обявява европейската екологична мрежа Натура 2000. България е дом само на три от тях – белоглав, черен и египетски лешояд. Брадатият лешояд – символ на българската природозащита е изчезнал от територията на страната.

Брадатият лешояд обитава планински райони с ниска горска растителност, мозаечни хабитати и стръмни скали, където нивото на безпокойство от страна на хората е ниско. Видът предпочита плата и планински пасища със стабилни популации на добитък и дивеч, както и с достатъчно хищници, след „трапезата“ на които да остават достатъчно кости, с които той се храни. Той е единствената хищна птица, която се храни с кости и костен мозък, които съставляват между 80 – 90 % от храната на вида. Тази специализация към тип храна му позволява да избегне конкуренция по отношение на храната с други видове лешояди и орли. Разбива големите кости на малки парчета, които може да изяде, като излита с костта и я пуска върху специални скални наклони, наречени костници. Ето защо се нарича от народа „костобер“.

Започват образуването на двойки и запазване на гнездова територия на 6 – 8 годишна възраст, като тази възраст е най-голямата сред всички хищни птици в света. Първото успешно гнездене настъпва на възраст от около 11 години.  Обикновено отглежда по едно – единствено малко.

Най-голямата заплаха за вида в световен мащаб остава използването на отрови в дивата природа, както и бракониерския отстрел, замърсяването с отрова, намаляването на хранителната база, безпокойството в планинските райони.

Зелени Балкани работи по дългосрочна програма за връщането на вида в природата, която включва и промяна на мисленето и настроението на обществото към вида чрез информационните и образователни камании на територията на цялата страна.

Проект „Натура 2000 в България – Нови Хоризонти“ LIFE17 GIE/BG/371 /LIFEforBgNATURA/ цели цялостна промяна на отношението и обществената информираност по отношение на екологичната мрежа НАТУРА 2000 и видовете, които съхранява.

Текст: Доника Ризова
Илюстрации и оформление: APASH illustration

Издава: Зелени Балкани / Green Balkans NGO
2023

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *