Защо рисувам кучета?
Това е един от първите въпроси, които ми задават, когато стане дума за творчеството ми.
Рисувам всякакви животни с не по-малък ентусиазъм – влечуги, птици, котки, насекоми и др. За мен живите същества са неизчерпаем източник на вдъхновение.

Отраснала съм край животни и това възпита в мен голяма любов, любопитство и възхищение към тях. Кучетата обаче заемат специално място в сърцето ми.

Една от причините е възможността да общуваме с тях и то по толкова емоционален начин. Понякога без думи, макар да са достатъчно интелигентни дори да разбират не малка част нашият език / могат да научат до 300 думи /, което е доста впечатляващо. Те разбират понякога по-добре от самите нас, настроението и тона ни.

И не, за мен кучето, не е онова нещо, което пази двора и лае. Всяко куче всъщност е отражение на стопанина си,  така, че няма лоши кучета, а само „недобри“ стопани.
Допуснеш ли веднъж куче в сърцето си, то вече не е диво животно, а приятел в пълният смисъл на думата. Когато подходиш с разбиране към едно същество ти се разкрива цял един нов свят.
„Кучкарите“, сме от онези хора, за който кучето е не стои по-долу от човека. То е заслужило мястото си редом до него.

Виждам толкова човешки черти в тях. Те са с толкова различни характери, както има и толкова различни хора- едни са енергични, закачливи, любопитни, други мързеливи или нежни и гальовни. Обичат, толкова силно обичат, че няма как да не те трогнат, ако имаш очи да го видиш.

Портретите на кучета са любима част от работата ми. Винаги търся характер и състояние на всяко отделно животинче. Виждам любовта и доверието, което даряват на стопаните си в погледа им.

Кучетата нямат критерии за красота, какъвто имаме ние, и биха се харесали такива, каквито са. Със всичките си увиснали бърни, побелели косми, лиги и тн. Това са те и всички тези малки недостатъци са част от тях.

За разлика от кучетата обаче, хората често искат да видят идеализираният си образ, а в рисунките си се стремя към искреност и достоверност, което би могло да е различно спрямо очакванията. Не притежава и фотореализнма необходим за пдобни неща. Просто рисувам усещането си за видяното Затова не правя портрети на куче и стопанин.

Години си мечтаех за куче, докато най-накрая имах условията и времето необходими за това. Не я купих, а осинових. Смятам, че това е по-редно.
Казва се Арда. Кръстена е на вода, на подвижност и неспирност. Тя е моята неотлъчна сянка и сродна душа. 

Опитвам се да й обясня правилата в нашият човешки свят, но и тя самата ме кара да се замисля за много неща. За кучетата няма минало или бъдеще, единственият момент е този в който сме сега. И най-добре ще е да му се насладим!

Откакто сме заедно пътувам доста повече и то на все по-диви места. Неизбежно това прави по-силна връзката ми с природата, за което ще съм й вечно благодарна. 

Mисля, че много хора знаят това- когато куче се появи в живота ти, то намира най-прекият път до сърцето и остава там завинаги.