ExLibris (на латински: из книгите на, от библиотеката на) е малък печат, стикер или етикет, който се поставя (обикновено на вътрешната корица) на книга, за да обозначи нейния собственик. Тези знаци за собственост често са художествени графики, съдържащи името на собственика, инициали, герб или символичен мотив, който отразява личността или интересите му.
Практиката води началото си от 15-ти век в Германия, малко след изобретяването на печатната преса, когато книгите са били редки и ценни предмети. Най-старият известен екслибрис е от около 1450-1480 г. и принадлежи на Ханс Кнабенсберг (наричан “Иглер”).
Първоначално служи за защита на книгата от кражба или загуба. Впоследствие се превръща в начин за демонстриране на социален статус, култура и личен вкус на колекционера. Днес екслибрисът е по-скоро художествена форма на миниатюрна графика.
△ По повод изложбата SoEXHIBITION АРДА имах удоволствието да направя свой собствен Ex Libris за колекцията си от книги с неизменното присъствие на любимото ми черно куче.
▲ „Докато човек не е обичал животно, част от душата му остава непробудена.“ – Анатол Франс
△ Забързани, задъхани и все по-самотни насред съвременния високотехнологичен свят, все по-далеч от естествената ни среда тихо и неусетно губим връзката си с природата с изключение на една тънка сребърна нишка. Кучето – първото диво животно, което се научава да живее сред нас и да бъде верен другар, пазител и помощник.
△ С желание да ви потопим в един фин и дълбоко емоционален свят, ви каним на откриване изложбата “АРДА” на художничката Анелия Пашова, съставена от над 70 илюстрации, графики и живопис.
▲“През цялата ни обща история с кучетата, именно искрата на любовта между един човек и домашният му любимец, се е превърнала в катализатор за социална промяна. Това прозрение относно кучетата, в днешно време се случва все по-често, което говори за революция в нашата представа за себе си – нашето нарастващо приемане на факта, че сме част от общността на животните, а не над или отделно от него. В условията на свръхнаселеност, урбанизация и унищожаване на местообитанията, които застрашават личната ни връзка с природния свят, ролята на кучето в достигането на това ново осъзнаване не може да бъде омаловажавана. Има проучвания, които показват, че децата, които се грижат за кучета, по-често се превръщат в емоционално по-здрави възрастни и че общуването с куче удължава продължителността и качеството на живота. Способни на забележителна любов, кучетата ни дават това, за което най-много копнеем – чувство за принадлежност към този объркан свят.”
(Цитат от „Пътят към нова етика“ на Мери Търстън)
▲ „Защо рисуваш кучета?“ — това е един от въпросите, които най-често задават на Анелия, когато стане дума за творчеството ѝ. Истината е, че рисува всякакви животни с не по-малък ентусиазъм — птици, котки, насекоми, влечуги и още много други. Живите същества са неизчерпаем източник на вдъхновение за нея. Израснала е сред животни и това е възпитало в нея дълбока любов, любопитство и възхищение към тях.
△ Кучетата обаче заемат особено място в сърцето ѝ, както и в нашите. Те са емоционалната утеха, от която всяко човешко същество има нужда, непоколебимото присъствие във всяка ситуация и безрезервната любов, която спасява душата ни.
Ex Libris APASH
▲ АРДА — така се казва нейното куче. Кръстена е на река, на движение, на живот, който не спира да тече. Нейният силует се превръща в лого на бранда ѝ APASH illustration, образа ѝ присъства също в много от скицниците ѝ, в рисунки, маслени портрети, илюстрации и книги.
△ В тази изложба ще видите работи в различни емоционални състояния, видяна от различни ъгли, разработени в разнообразни класически техники – акварел, темпера, молив, туш и перо, масло, както и различни смесени техники. Рисунките са разработени през последните 9 години.
▲ Серията „Metaphor“ изследва различни емоционални състояния чрез взаимодействието между линия и силует. Всяка рисунка съдържа своя метафора, която се разгръща чрез символното значение на животни и растения. Тези образи се появяват като втори пласт в изображението и обогатяват смисъла на рисунката.
Фигурата на кучето е изградена с лека и свободна линия, докато метафоричният силует се проявява чрез плътна акварелна разливка. С добавянето на цветен силует образът добива двойно значение.
Под влияние на художника Егон Шиле този принцип на метафората се развива още по-смело – в по-голям формат, с по-женствена и предизвикателна линия и с въвеждането на човешка фигура. Тук ролите се разменят: женската фигура е изградена линеарно, а кучето се превръща в силует. Така рисунките на Шиле са погледнати по нов начин – чрез съпоставянето им със силуета на елегантното куче, което също толкова уверено заема своето пространство върху листа.
В серията присъства и автопортрет, в който образите се преплитат. В годините прекарани заедно, между художничката и нейното куче се изгражда специална връзка, в която ясно се усеща как характера на животното става отражение на нейният собствен.
▲ Анелия Пашова (APASH) е илюстратор на свободна практика, родена 1988 г., завършила е „Илюстрация“ в Националната Художествена Академия, живее в София, където твори и до днес. Член е на Дружеството на анималисти, флористи и научните илюстратори (ДАФНИ), работи по проекти за организации в подкрепа на бездомни животни и нейни творби са представени в редица изложби в България и чужбина. Любовта към природата и животните е основното ѝ вдъхновение. Развива и собствен бранд под името APASH illustration – www.apash.bg.
Автопортрет / молив и акварел/ 2026
△ Можете да разгледате изложбата до 30.06.2026 всеки делничен ден между 9 и 18 часа, а на откриването на 27.05 да се срещнете с авторката между 18:30 и 20:30 насред уютната атмосфера на зелената къща на SOHO (https://soho.bg/). гр. София, ул. Искър 4
▲ SoEXHIBITION е зареждането на стените в SOHO с храна за душата под формата на картини, фотографии и инсталации. Домакинът е коуъркинг пространство с уютна атмосфера, богата програма от събития и общност от сходно мислещи професионалисти от креативния сектор. Разположено в триетажна зелена къща с градина в идеалния център на София, главната му мисия е да насърчава креативността и обмена между обитателите си. Сред работните места и зали за събития са вплетени художествена галерия, школа за балет, поставят се театрални постановки, изпълняват се майсторски добри концерти, подпомагат се социално значими каузи и се случват професионално обогатяващи събития. http://soho.bg & https://www.instagram.com/sohosofia/
Може би рисуването на сънища е опасно занимание. То материализира вътрешни, подсъзнателни и дълбоко лични процеси и ги прави видими, реални, а също така и достъпни във всеки момент. Не е сигурно как това би се отразило, но все пак ще рискувам. Материлиализирана картина нa едно вътрешно утвърждение.
А как се рисува сън? Като начало взимаш образите от съня и идеята му. Намираш подобни реални обекти като изображения в комбинация с въображение и развиваш композицията. Рисунката не може да бъде абсолютно същата какво в съня, но все пак може да наподоби усещането, което съня е донесъл.
Неотдавна сънувах сова / бухал, светъл, почти бял, а зад него гарги, черни като нощта, кацнали на нещо като арка. Тълкувам символите на видяното – гаргите, част от вътрешните „сенки“ – страх, срам, гняв, гордост и тъга, а совата намираща се на преден план- символизира мъдрост, светлина и изместваща мрака на вътрешно безпокойство.
А да рисуваш сънища е като да започваш да усещаш реалността на илюзията.
Благодаря на момчетата от „Възходяща призма“ за поканата да участвам в техния подкаст! Това беше чудесна възможност да направя една по-цялостна равносметка за пътя си досега и да разкажа повече за това, което създавам под името APASH illustration.
Говорихме за изкуство, за кандидатстването в Академията, за етапите в реализирането на творчески проект и за личния ми път като художник. Разбира се, не успях да спомена дори половината от нещата, които бушуват в главата ми — забравих да разкажа за някои от най-емблематичните си проекти, за изложби, книги, за работата ми с организации като Четири лапи, Зелени Балкани, ROLDA (Румъния), както и за постоянната ми кауза с Фондация Aurora Pet Rescue. Пропуснах да кажа и че съм част от Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ) — една общност, която ме вдъхновява.
Беше важно да засегнем разликата между това да бъдеш художник на свободна практика и „просто“ фирма. Да разкажа за трудностите да правиш всичко сам — от идеята, през реализацията, до комуникацията и разпространението… И как понякога в цялото това препускане почти не остава време за самото рисуване — най-съкровеното нещо, което обичам.
Но нека остане материал и за следващия ни разговор — с нови теми и още неподозирани посоки.
Ако подкастът ви хареса, харесайте видеото — това наистина помага за реализацията на повече такива смислени инициативи.
Африканският цветен бръмбар (Mecynorhina ugandensis) е забележително пъстър и жив представител на семейството на големите бръмбари. Илюстрирах тялото му с наситено зелен цвят и с широко разперени крила, отразяващи цветовете на заобикалящата ги среда.
Мъжките екземпляри могат да достигнат до 85 mm, а женските – до около 60 mm дължина.
Обичам да наблюдавам как бръмбарите излитат, разкривайки деликатни, перфектно сгънати крила, които се прибират безпроблемно, когато се приземяват.
Този бръмбар принадлежи към подсемейство Cetoniinae, племе Goliathini, и е описан за първи път от Юлиус Мозер през 1907 г. Както подсказва името му, той е роден в Уганда, но се среща и в съседните райони на Демократична република Конго в Африка.
This oil painting is a portrait of my beloved black dog Arda. She is a mix breed between Hungarian Vizsla and Greek Hound. She is very energetic, loving and a bit crazy about chasing shadows.
Technique: Oli paint Size 21 / 30 cm
To order custom pet portrait, contact me at: illustration.apash@gmail.com For more info follow this link: https://bit.ly/4ajVGUY APASH illustration 2025
Аgami heron (Agamia agami) е средно голяма чапла. Тя гнезди от Централна Америка на юг до Перу и Бразилия.
Видът е световнозастрашен, със статут Уязвим, поради загуба на местообитание в Амазонка.
Този необичаен вид е с дължина 66–76 сантиметра. Късокрак като за чапла и има тънък клюн, който е значително по-дълъг от главата. Вратът и долната част са кестеняви, с бяла линия в центъра на предната част, а крилата са блестящо зелени. Тънки бледосини пера украсяват короната, страните на предната част и долната част на гърба. Краката, клювът и голата част на главата са мътножълти.
След разработката на моливната рисунка с моливи 2B, 3B и тънкописец 0.5 mm, използвах силните тонове на немският акварел Schminke. За част от перата ползвах малко бяла темперна боя Talens.
Inktober бе създаден от 2009 от художника Джейк Паркър (Jake Parker) като предизвикателство да подобри уменията си в графичните техники и да развие добри навици за рисуване. Така всеки ден от месец октомври той трябваше да прави по една рисунка с туш. Оттогава това предизвикателство прерасна в цял свят и хиляди други артисти се включиха.
Преди 3 години бе и моето първо потапяне в това приключение. Оказа се, че не е толкова лесно да спазваш темпото, понякога не ми идваха идеи, но в крайна сметка бе интересно и вдъхновяващо, дори да си пропуснал някой ден. Много от рисунките през този период станаха по-сериозни от очакваното.
Day I / „Crystal“
Day VIII / „Watch“
Day IX / „Helmet“
Day XII / „Stuck (with you)“
Day IX / „Pressure“
Day XXI / „Fuzzy“
Day XXVI / „Connect“
Последната скица стана част от финалистите на ноемврийският конкурс на Sakura Еurope с тема Japaneese Animals.
Позната с анималистичната ѝ страст в илюстрациите, в тази изложба APASH ще ви покаже една различна страна на творчеството си. Sketchbooks e eдна лична изложба, която съдържа над 40 подбрани момента от скицните на илюстраторката. За изминалите 7 години в над 20 рисунъчни дневника са запазени спомени от пътешествия, тихи моменти, случайно срещнати хора и неслучайни личности, изящни същества и намерени мисли. Преминавайки през техниката на молива и тънкописеца, живата линия на нейния рисунък пестеливо гради запомнящи се форма и обем.
АPASH illustartion е творческият псевдоним на художничката Анелия Пашова. Завършила е магистратура в НХА София, специалност Илюстрация и членува в ДАФНИ / Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори/ . Има зад гърба си пет издадени книги, две от които авторски. Като художник на свободна практика развива своя марка продукти с анималистични рисунки.
За да не бъде нарушена целостта на скицните, картините в изложбата са копия на оригиналите. На място в GIFTED, ще можете да закупите картини от лимитираната серия. Всички са номерирани и ръчно подписани от авторката.
Изложбата може да бъде разгледана до 15-ти юни 2021 в Gifted Sofia София, ул. Иван Денкоглу 24 Работно време: 10.30 – 19.30 Facebook event Култура.БГ
Каква е ролята на визуалния елемент в художествената литература?
Визуалните елементи в печатните издания, като илюстрация, типография или чисто декоративни украси, имат най-вече за цел да пренесат читателя в пространството и тематиката на дадено произведение. Те могат да провокират и дори да доразвият художественият текст по своеобразни начини.
Има ли място илюстрацията на страниците на художествената книга за възрастни?
Разбира се. Не бива да се пренебрегват изданията за възрастни и да се лишават от възможността за художествено оформление от страна на илюстратор. Дори по-скромно илюстрованите книги придобиват по-голяма стойност, когато има художествена намеса.
Може ли илюстрацията в книгите да съществува без текст?
Илюстрацията разгърната в картинна книга може да бъде достатъчна за да разкаже история без да са нужни думи
Каква роля изпълнява съвременният български илюстратор в издаването на художествена литература?
Може би моят случай е различен, но освен илюстратор, също се опитвам да бъда и издател на моите книги, което е доста тежка и сложна задача. Но съм се убедила, че това е единственият начин да имаш свободата да изпълниш своите виждания и да реализираш точно това, което желаеш.
Как разглеждате своята работа на илюстратор – като създаване на самостоятелен цикъл илюстрации или като цикъл, неразривно свързан с типографските елементи и цялостната концепция на книгата?
Определено би трябвало концепцията да обвързва всички елементи на книгата, за да може да се придобие цялостно излъчване. За съжаление моят опит показва, че извън авторксите ми книги, където оформям всичко, вижданията на клиента за дадено издание много често са различни и обикновенно друг дизайнер се занимава с типографията и оформянето на книгата. Това често довежда до разминавания във вижданията за крайният продукт.
От значение ли е екипът, който създава книжното издание?
Определено да. Ако дадено издание се работи от няколко човека е важно какъв професинален опит имат и как протича комуникацията помежду им.
Смятате ли, че трябва да има промяна в отношенията издател-илюстратор? Ако да, в какво отношение?
Трябва да се дава достатъчно време, свобода и да се има доверие на художника в оформлението на изданието.
Има ли значение за Вас дали ще илюстрирате книги за малки или големи издателства?
Не, няма значение. Може би би имало от гледна точна на финансовата част, но всичко е до договаряне.
Какви стъпки предприемате, за да популяризирате илюстрациите си?
Постове в социалните мрежи и участие по базари / изложби.
Достатъчно ефективни ли са методите за популяризиране на илюстраторите в медийното пространство?
Със сигурност може и повече участия, културни предавания, програми и интервюта, за да запознаят масовият потребител със съвременните илюстратори.Ю
Мислите ли, че дейността на съвременните български илюстратори в художествената литература е позната в чужбина?
По мои наблюдения по-скоро не. Има разбира се, изключения като например Ясен Гюзелев, които е познат и оценен от издателствата в цял свят.
Участвате ли в международни изложби и събития за илюстрация на книги?
Имам участие във “Фестивал на Българското изкуство“, Братислава, Словакия.
Поддържате ли контакт с колегите си? Член ли сте на съюз/група/общество/сдружение на илюстраторите?
Само с определени колеги, които са ми станали приятели. Членувам в ДАФНИ-„Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори“.
Според вас как се е променила българската илюстрация в последните години?
Тенденциите на илюстрацията са към все по-изчистени форми, стилизация и символика, което определено е по-лесно, бързо и ефектно. Но когато се гмурнеш в художествената литература, тези средства понякога са недостатъчни.
Има ли негативни страни съвременната българската илюстрация? Как могат да се подобрят?
Не мога да ги нарека чак негативни, но масовото използване на компютър в илюстрациите ми действа много бездушно и механизирано. Личните ми търсения се базират на натурата и естествените форми и движения. Бих се радвала, ако видя повече последователи на класическите техники.
Автор на въпросите: Натали Добрева APASH illustration 2020
error: Content is protected !!
APASH illustration SHOPWe will inform you when the product arrives in stock. Please leave your email address below.