Posted on Leave a comment

SoEXHIBITION – АРДА – изложба илюстрация, графика и живопис от APASH illustration

▲ „Докато човек не е обичал животно, част от душата му остава непробудена.“ – Анатол Франс△ Забързани, задъхани и все по-самотни насред съвременния високотехнологичен свят, все по-далеч от естествената ни среда тихо и неусетно губим връзката си с природата с изключение на една тънка сребърна нишка. Кучето – първото диво животно, което се научава да живее сред нас и да бъде верен другар, пазител и помощник.


△ С желание да ви потопим в един фин и дълбоко емоционален свят, ви каним на откриване изложбата “АРДА” на художничката Анелия Пашова, съставена от над 50 илюстрации, графики и живопис.

▲ „Защо рисуваш кучета?“ — това е един от въпросите, които най-често задават на Анелия, когато стане дума за творчеството ѝ. Истината е, че рисува всякакви животни с не по-малък ентусиазъм — птици, котки, насекоми, влечуги и още много други. Живите същества са неизчерпаем източник на вдъхновение за нея. Израснала е сред животни и това е възпитало в нея дълбока любов, любопитство и възхищение към тях.


△ Кучетата обаче заемат особено място в сърцето ѝ, както и в нашите. Те са емоционалната утеха, от която всяко човешко същество има нужда, непоколебимото присъствие във всяка ситуация и безрезервната любов, която спасява душата ни.


▲ АРДА — така се казва нейното куче. Кръстена е на река, на движение, на живот, който не спира да тече. Нейният силует се превръща в лого на бранда ѝ APASH illustration, образа ѝ присъства също в много от скицниците ѝ, в рисунки, маслени портрети, илюстрации и книги.

△ В тази изложба ще видите работи в различни емоционални състояния, видяна от различни ъгли, разработени в разнообразни класически техники – акварел, темпера, молив, туш и перо, масло, както и различни смесени техники. Рисунките са разработени през последните 9 години.


▲ Анелия Пашова (APASH) е илюстратор на свободна практика, родена 1988 г., завършила е „Илюстрация“ в Националната Художествена Академия, живее в София, където твори и до днес. Член е на Дружеството на анималисти, флористи и научните илюстратори (ДАФНИ), работи по проекти за организации в подкрепа на бездомни животни и нейни творби са представени в редица изложби в България и чужбина. Любовта към природата и животните е основното ѝ вдъхновение. Развива и собствен бранд под името APASH illustration – www.apash.bg.


△ Можете да разгледате изложбата до 30.06.2026 всеки делничен ден между 9 и 18 часа, а на откриването на 27.05 да се срещнете с авторката между 18:30 и 20:30 насред уютната атмосфера на зелената къща на SOHO (https://soho.bg/). гр. София, ул. Искър 4


▲ SoEXHIBITION е зареждането на стените в SOHO с храна за душата под формата на картини, фотографии и инсталации. Домакинът е коуъркинг пространство с уютна атмосфера, богата програма от събития и общност от сходно мислещи професионалисти от креативния сектор. Разположено в триетажна зелена къща с градина в идеалния център на София, главната му мисия е да насърчава креативността и обмена между обитателите си. Сред работните места и зали за събития са вплетени художествена галерия, школа за балет, поставят се театрални постановки, изпълняват се майсторски добри концерти, подпомагат се социално значими каузи и се случват професионално обогатяващи събития. http://soho.bg & https://www.instagram.com/sohosofia/

Линк към събитието във FACEBOOK.

Posted on

Как се рисува сън?

Може би рисуването на сънища е опасно занимание. То материализира вътрешни, подсъзнателни и дълбоко лични процеси и ги прави видими, реални, а също така и достъпни във всеки момент. Не е сигурно как това би се отразило, но все пак ще рискувам.
Материлиализирана картина нa едно вътрешно утвърждение.

А как се рисува сън?
Като начало взимаш образите от съня и идеята му. Намираш подобни реални обекти като изображения в комбинация с въображение и развиваш композицията. Рисунката не може да бъде абсолютно същата какво в съня, но все пак може да наподоби усещането, което съня е донесъл.

Неотдавна сънувах сова / бухал, светъл, почти бял, а зад него гарги, черни като нощта, кацнали на нещо като арка. Тълкувам символите на видяното – гаргите, част от вътрешните „сенки“ – страх, срам, гняв, гордост и тъга, а совата намираща се на преден план- символизира мъдрост, светлина и изместваща мрака на вътрешно безпокойство.

А да рисуваш сънища е като да започваш да усещаш реалността на илюзията.

РАБОТА В ПРОЦЕС…
(следва продължение)

© APASH illustration 2025


.

Posted on

ПОДКАСТ „Възходяща призма“ с гост APASH illustration

Благодаря на момчетата от „Възходяща призма“ за поканата да участвам в техния подкаст!
Това беше чудесна възможност да направя една по-цялостна равносметка за пътя си досега и да разкажа повече за това, което създавам под името APASH illustration.

Говорихме за изкуство, за кандидатстването в Академията, за етапите в реализирането на творчески проект и за личния ми път като художник.
Разбира се, не успях да спомена дори половината от нещата, които бушуват в главата ми — забравих да разкажа за някои от най-емблематичните си проекти, за изложби, книги, за работата ми с организации като Четири лапи, Зелени Балкани, ROLDA (Румъния), както и за постоянната ми кауза с Фондация Aurora Pet Rescue.
Пропуснах да кажа и че съм част от Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ) — една общност, която ме вдъхновява.

Беше важно да засегнем разликата между това да бъдеш художник на свободна практика и „просто“ фирма. Да разкажа за трудностите да правиш всичко сам — от идеята, през реализацията, до комуникацията и разпространението… И как понякога в цялото това препускане почти не остава време за самото рисуване — най-съкровеното нещо, което обичам.

Но нека остане материал и за следващия ни разговор — с нови теми и още неподозирани посоки.

Ако подкастът ви хареса, харесайте видеото — това наистина помага за реализацията на повече такива смислени инициативи.

00:00:0000:00:46 – Интро
00:00:4600:07:24 – Представяне на госта: интереси и ранни години
00:07:2400:11:56 – Професионални избори
00:11:5600:15:17 – Полезни съвети за Художествената академия
00:15:1700:21:36 – Можем ли да се подготвим сами с онлайн курсове и упоритост
00:21:3600:25:26 – Стартиране на собствен бизнес – карти за игра „Dog Kingdom“
00:25:2600:36:16 – Проект „Birds Memo Game“
00:36:1600:37:28 – „Искам ли куче“ – книга и илюстрации
00:37:2800:41:06 – Развитие или спокойствие?
00:41:0600:48:36 – Трудно ли се постига баланс?
00:48:3600:53:30 – Как се заражда брандът „Апаш“ – самостоятелност и отговорност
00:53:3000:55:49 – Хобита и интереси
00:55:4900:58:01 – Съвети за бъдещи артисти

Posted on

African Flower Beetle I работа в процес

Африканският цветен бръмбар (Mecynorhina ugandensis) е забележително пъстър и жив представител на семейството на големите бръмбари. Илюстрирах тялото му с наситено зелен цвят и с широко разперени крила, отразяващи цветовете на заобикалящата ги среда.

Мъжките екземпляри могат да достигнат до 85 mm, а женските – до около 60 mm дължина.

Обичам да наблюдавам как бръмбарите излитат, разкривайки деликатни, перфектно сгънати крила, които се прибират безпроблемно, когато се приземяват.

Този бръмбар принадлежи към подсемейство Cetoniinae, племе Goliathini, и е описан за първи път от Юлиус Мозер през 1907 г. Както подсказва името му, той е роден в Уганда, но се среща и в съседните райони на Демократична република Конго в Африка.

Техника: молив и акварел
Размер: 15 /15 см

(Цитирана информация от Wikipedia.)

Posted on

APASH illustration I DOG oil painting I Work in progress I Custom Dog Drawing

This oil painting is a portrait of my beloved black dog Arda. She is a mix breed between Hungarian Vizsla and Greek Hound. She is very energetic, loving and a bit crazy about chasing shadows.

Technique: Oli paint
Size 21 / 30 cm



To order custom pet portrait, contact me at: illustration.apash@gmail.com
For more info follow this link: https://bit.ly/4ajVGUY
APASH illustration 2025

Posted on Leave a comment

Чапла Агами | Работа в процес

Аgami heron (Agamia agami) е средно голяма чапла. Тя гнезди от Централна Америка на юг до Перу и Бразилия.

Видът е световно застрашен, със статут Уязвим, поради загуба на местообитание в Амазонка.

Този необичаен вид е с дължина 66–76 сантиметра. Късокрак като за чапла и има тънък клюн, който е значително по-дълъг от главата. Вратът и долната част са кестеняви, с бяла линия в центъра на предната част, а крилата са блестящо зелени. Тънки бледосини пера украсяват короната, страните на предната част и долната част на гърба. Краката, клювът и голата част на главата са мътножълти.


След разработката на моливната рисунка с моливи 2B, 3B и тънкописец 0.5 mm, използвах силните тонове на немският акварел Schminke. За част от перата ползвах малко бяла темперна боя Talens.

Posted on Leave a comment

InkTober 2021 / APASH illustration


Inktober бе създаден от 2009 от художника Джейк Паркър (Jake Parker) като предизвикателство да подобри уменията си в графичните техники и да развие добри навици за рисуване. Така всеки ден от месец октомври той трябваше да прави по една рисунка с туш. Оттогава това предизвикателство прерасна в цял свят и хиляди други артисти се включиха.


Преди 3 години бе и моето първо потапяне в това приключение. Оказа се, че не е толкова лесно да спазваш темпото, понякога не ми идваха идеи, но в крайна сметка бе интересно и вдъхновяващо, дори да си пропуснал някой ден. Много от рисунките през този период станаха по-сериозни от очакваното.

Day I / „Crystal“
Day VIII / „Watch“
Day IX / „Helmet“
Day XII / „Stuck (with you)“
Day IX / „Pressure“
Day XXI / „Fuzzy“
Day XXVI / „Connect“

Последната скица стана част от финалистите на ноемврийският конкурс на Sakura Еurope с тема Japaneese Animals.

Posted on Leave a comment

Sketchbooks ( 2014-2021 ) – APASH illustration

Позната с анималистичната ѝ страст в илюстрациите, в тази изложба APASH ще ви покаже една различна страна на творчеството си. Sketchbooks e eдна лична изложба, която съдържа над 40 подбрани момента от скицните на илюстраторката. За изминалите 7 години в над 20 рисунъчни дневника са запазени спомени от пътешествия, тихи моменти, случайно срещнати хора и неслучайни личности, изящни същества и намерени мисли. Преминавайки през техниката на молива и тънкописеца, живата линия на нейния рисунък пестеливо гради запомнящи се форма и обем.

АPASH illustartion е творческият псевдоним на художничката Анелия Пашова. Завършила е магистратура в НХА София, специалност Илюстрация и членува в ДАФНИ / Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори/ . Има зад гърба си пет издадени книги, две от които авторски. Като художник на свободна практика развива своя марка продукти с анималистични рисунки.

За да не бъде нарушена целостта на скицните, картините в изложбата са копия на оригиналите. На място в GIFTED, ще можете да закупите картини от лимитираната серия. Всички са номерирани и ръчно подписани от авторката.


Изложбата може да бъде разгледана до 15-ти юни 2021 в Gifted Sofia
София, ул. Иван Денкоглу 24
Работно време: 10.30 – 19.30
Facebook event
 Култура.БГ





https://bnt.bg/news/izlozhba-sketchbooks-na-aneliya-pashova-v298377-295789news.html
Posted on Leave a comment

Съвременните български илюстратори в художествената литература

Каква е ролята на визуалния елемент в художествената литература?

Визуалните елементи в печатните издания, като илюстрация, типография или чисто декоративни украси, имат най-вече за цел да пренесат читателя в пространството и тематиката на дадено произведение. Те могат да провокират и дори да доразвият художественият текст по своеобразни начини.

Има ли място илюстрацията на страниците на художествената книга за възрастни?

Разбира се. Не бива да се пренебрегват изданията за възрастни и да се лишават от възможността за художествено оформление от страна на илюстратор. Дори по-скромно илюстрованите книги придобиват по-голяма стойност, когато има художествена намеса.

Може ли илюстрацията в книгите да съществува без текст?

Илюстрацията разгърната в картинна книга може да бъде достатъчна за да разкаже история без да са нужни думи

Каква роля изпълнява съвременният български илюстратор в издаването на художествена литература?

Може би моят случай е различен, но освен илюстратор, също се опитвам да бъда и издател на моите книги, което е доста тежка и сложна задача. Но съм се убедила, че това е единственият начин да имаш свободата да изпълниш своите виждания и да реализираш точно това, което желаеш.

Как разглеждате своята работа на илюстратор – като създаване на самостоятелен цикъл илюстрации или като цикъл, неразривно свързан с типографските елементи и цялостната концепция на книгата?

Определено би трябвало концепцията да обвързва всички елементи на книгата, за да може да се придобие цялостно излъчване. За съжаление моят опит показва, че извън авторксите ми книги, където оформям всичко, вижданията на клиента за дадено издание много често са различни и обикновенно друг дизайнер се занимава с типографията и оформянето на книгата. Това често довежда до разминавания във вижданията за крайният продукт.

От значение ли е екипът, който създава книжното издание?

Определено да. Ако дадено издание се работи от няколко човека е важно какъв професинален опит имат  и как протича комуникацията помежду им.

Смятате ли, че трябва да има промяна в отношенията издател-илюстратор? Ако да, в какво отношение?

Трябва да се дава достатъчно време, свобода и да се има доверие на художника в оформлението на изданието.

Има ли значение за Вас дали ще илюстрирате книги за малки или големи издателства?

Не, няма значение. Може би би имало от гледна точна на финансовата част, но всичко е до договаряне.

Какви стъпки предприемате, за да популяризирате илюстрациите си?

Постове в социалните мрежи и участие по базари / изложби.

Достатъчно ефективни ли са методите за популяризиране на илюстраторите в медийното пространство?

Със сигурност може и повече участия, културни предавания, програми и интервюта, за да запознаят масовият потребител със съвременните илюстратори.Ю

Мислите ли, че дейността на съвременните български илюстратори в художествената литература е позната в чужбина?

По мои наблюдения по-скоро не. Има разбира се, изключения като например Ясен Гюзелев, които е познат и оценен от издателствата в цял свят.

Участвате ли в международни изложби и събития за илюстрация на книги?

Имам участие във “Фестивал на Българското изкуство“, Братислава, Словакия.

Поддържате ли контакт с колегите си? Член ли сте на съюз/група/общество/сдружение на илюстраторите?

Само с определени колеги, които са ми станали приятели. Членувам в ДАФНИ-„Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори“.

Според вас как се е променила българската илюстрация в последните години?

Тенденциите на илюстрацията са към все по-изчистени форми, стилизация и символика, което определено е по-лесно, бързо и ефектно. Но когато се гмурнеш в художествената литература,  тези средства понякога са недостатъчни.

Има ли негативни страни съвременната българската илюстрация? Как могат да се подобрят?

Не мога да ги нарека чак негативни, но масовото използване на компютър в илюстрациите ми действа много бездушно и механизирано. Личните ми търсения се базират на натурата и естествените форми и движения. Бих се радвала, ако видя повече последователи на класическите техники.

Автор на въпросите: Натали Добрева
APASH illustration 2020

Posted on Leave a comment

Класическото изкуство в илюстрациите

Не мисля, че някой би отрекъл важността на първите скици, през който всеки художник преминава за разработката на своя проект. Комфорта на белият лист хартия и молива, който е предназначен само за теб, преди да  потънеш в необятността разработвайки рисунката. Въпрос на личен избор е обаче, как ще продължи този процес.

Защо не работя дигитално? На екран рисунките изглеждат по-ярки, по-грабващи. С такава лекота, с едно Ctr+ Z се сменят варианти, връщат се лесно дори етапи назад и тн, и тн. Защо тогава работя в тези „отживели“ класически техники? Защо молив, а не таблет?

Преминавайки през филтъра на машината рисунката търпи една едва доловима, но осезаема промяна, отдалечава се от нас като живи същества. Става една идея по-различна, и по мое мнение, по-изкуствена. Ръката, докосването до листа го чувствам по-близко като изказ.

Тенденциите на илюстрацията са към все по-изчистени форми, стилизация и символика, което би вършило чудесна работа в някой случай. Определено по-лесно и ефектно. Но когато се гмурнеш в художествената литература,  тези средства изведнъж стават недостатъчни и повърхностни.

Натурата също е от изключително значение в моето творчество.  Ако нямам конкретен модел, то издирвам възможно най-много снимков материал, за да добия представа за търсеният образ.
Работата без натура ми напомня на общуването онлайн. Може да съществува, но е някак непълно.

За мен е важно да получа лична връзка с обекта, да го опозная, да го почувствам близък, за да мога да предам не само неговите характерни черти, но и неговото емоционално и душено състояние. По този начин произведението въздейства не само на окото / което можеш да излъжеш лесно с шаблони и ефекти/, но и на душата, която не можеш да заблудиш.

Отраснала съм с любов към класическото изкуство.  Обичам молива, гумичката и четката и не мога да заменя това усещане с таблет или компютър. Дигиталното не е моето средство.
Не, че не ползвам програми, но се опитвам да огранича до минимум тяхната намеса в илюстрациите ми.
За да останат живи и истински.

Текст: Анелия Пашова и Иван Генов
2020