Posted on Leave a comment

Когато куче се появи в живота ти

Защо рисувам кучета? Това е един от първите въпроси, които ми задават, когато стане дума за творчеството ми. Рисувам всякакви животни с не по-малък ентусиазъм – птици, котки, насекоми, влечуги и др. За мен живите същества са неизчерпаем източник на вдъхновение. Отраснала съм край животни и това възпита в мен голяма любов, любопитство и възхищение към тях.

Кучетата обаче заемат специално място в сърцето ми. Те са толкова искрени, емоционално интелигентни и чаровни. Кучетата имат способността само с присъствието си да направят всичко по-добро и по-хубаво.

Портретите на кучета са любима част от работата ми. Опитвам се да изразя характерното състояние на всяко куче, неговият поглед и излъчване, в опит да уловя онази магична частица, която ги прави толкова специални за стопаните им.

Маслен портрет на Арда, 2024


„Историята ни казва, че благосъстоянието на индивида – човек или куче – е необратимо свързано с благосъстоянието на общността. Сега имаме проучвания, които показват, че децата, които се грижат за кучета, по-често се превръщат в емоционално по-здрави възрастни и че общуването с куче удължава продължителността и качеството на живота. Способни на забележителна любов, кучетата ни дават това, за което най-много копнеем – чувство за принадлежност.  

През цялата ни обща история с кучетата, именно искрата на любовта между един човек и домашният му любимец, се е превърнаща в катализатор за социална промяна. Това прозрение относно кучетата, в днешно време се случва все по-често, което говори за революция в нашата представа за себе си – нашето нарастващо приемане на факта, че сме част от общността на животните, а не над или отделно от него. В условията на свръхнаселеност, урбанизация и унищожаване на местообитанията, които застрашават личната ни връзка с природния свят, ролята на кучето в достигането на това ново осъзнаване не може да бъде омаловажавана.“

„Пътят към нова етика“ Мери Търстън

Години наред си мечтаех за куче. Галех всяко срещнато бездомниче, докато най-накравя дойде момента, в който, имах възможността да осиновя.

Появи се приличаща на малко черно кълбо с огромни уши и това бе едно от малкото неща, за който бях абсолютно сигурна, че искам в живота си.  Тя все още желае да спи в скута ми като малко кутре, макар отдавна да не се побира. Разлигавена е до безобразност, но това е друга тема.

Приличаме си, не само външно, но и емоционално. Промени ме, научи ме да обичам планината, да бъда сред природата и да й се наслаждавам, да търся нови пътеки и да се справям с неочаквани ситуации. Арда, моята Арда. Кръстена е на река, на вода, на неспирност. В последствие разбрах, че думата „Арда“ произлиза от турски и означава “опасна”. Усещането ми за нея е като за сродна душа, разбираща ме без думи, успокояваща ме, моята неотлъчна черна сянка. Когато куче се появи в живота ти, то намира най-прекият път до сърцето и остава там завинаги!

Нейният силует се превърна в лого на бранда ми APASH illustration, образа й присъства също в много от скицниците ми, в рисунки, маслени портрети, илюстрации и е вдъхновение за последните ми книги – „Искам (ли) куче“ / 2024 / и „Преследване на сенки“ / в процес на работа /.


© APASH illustration 2024