Posted on Leave a comment

BIRDS memory game

*Очаквайте през октомври 2024!

Вземете в ръцете си тази класическа игра! Тренирайте вашата памет по интересен и забавен начин, запознавайки се с нови видове птици.
Красивите и детайлни акварелни рисунки са дело на APASH illustration.

  • Авторски дизайн
  • Стимулира визуалната памет
  • Подобрява концентрацията

Инструкции за игра

Вие избирате трудността на играта в зависимост от броя карти, които решите да използвате. Тестето има 12 чифта карти ( по две еднакви). Играта започва като избраният брой карти се нареждат обърнати с гръб. Първият играч избира две карти, които да разкрие. Ако не са еднакви отново го обръща с гръб и е ред на другият играч. Ако са еднакви ги отделя и отново е негов ред. Играта продължава докато свършат всички карти и играча с най-много намерени двойки печели.
Опитайте се да запомните позиците на всяка карта, тъй като по време на игра ще се откриват все повече двойки. Можете да развиете своя стратегия на игра.
Играта е много полезна за развитие и трениране на детската памет.

Каузата

Проекта е разработен съвместно с Българско Дружество за Защита на Птиците / БДЗП / и представя 12 вида защитени птици – Египетски лешояд, Белоглав лешояд, Ловен сокол, Гургулица, Креслив орел, Черен щъркел, Червенобуза гъска, Къдроглав пеликан, Трипръст кълвач, Морски дъждосвирец, Бяла лопатарка и Царски орел. Тези птици са силно застрашени видове на територията на България. Към играта ще намерите кратка информационна книжка с описания на всяка птица, вид застрашеност и как бихте могли да помогнете за опазването им.

10% от продажбата на тази игра ще бъдат дарени на БДЗП с цел подпомагане защита на птиците!

Брой: 24 карти
Материал: мукава рециклирани материали
Размер на картите: 7 / 7 см
Брой играчи: от 2 до 3
Подходяща за възрастни и деца над 3 години

© APASH illustration 2024



За предварителни поръчки, вижте тук.

Posted on Leave a comment

Чапла Агами | Работа в процес

Аgami heron (Agamia agami) е средно голяма чапла. Тя гнезди от Централна Америка на юг до Перу и Бразилия.

Видът е световно застрашен, със статут Уязвим, поради загуба на местообитание в Амазонка.

Този необичаен вид е с дължина 66–76 сантиметра. Късокрак като за чапла и има тънък клюн, който е значително по-дълъг от главата. Вратът и долната част са кестеняви, с бяла линия в центъра на предната част, а крилата са блестящо зелени. Тънки бледосини пера украсяват короната, страните на предната част и долната част на гърба. Краката, клювът и голата част на главата са мътножълти.


След разработката на моливната рисунка с моливи 2B, 3B и тънкописец 0.5 mm, използвах силните тонове на немският акварел Schminke. За част от перата ползвах малко бяла темперна боя Talens.

Posted on Leave a comment

InkTober 2021 / APASH illustration


Inktober бе създаден от 2009 от художника Джейк Паркър (Jake Parker) като предизвикателство да подобри уменията си в графичните техники и да развие добри навици за рисуване. Така всеки ден от месец октомври той трябваше да прави по една рисунка с туш. Оттогава това предизвикателство прерасна в цял свят и хиляди други артисти се включиха.


Преди 3 години бе и моето първо потапяне в това приключение. Оказа се, че не е толкова лесно да спазваш темпото, понякога не ми идваха идеи, но в крайна сметка бе интересно и вдъхновяващо, дори да си пропуснал някой ден. Много от рисунките през този период станаха по-сериозни от очакваното.

Day I / „Crystal“
Day VIII / „Watch“
Day IX / „Helmet“
Day XII / „Stuck (with you)“
Day IX / „Pressure“
Day XXI / „Fuzzy“
Day XXVI / „Connect“

Последната скица стана част от финалистите на ноемврийският конкурс на Sakura Еurope с тема Japaneese Animals.

Posted on Leave a comment

Sketchbooks ( 2014-2021 ) – APASH illustration

Позната с анималистичната ѝ страст в илюстрациите, в тази изложба APASH ще ви покаже една различна страна на творчеството си. Sketchbooks e eдна лична изложба, която съдържа над 40 подбрани момента от скицните на илюстраторката. За изминалите 7 години в над 20 рисунъчни дневника са запазени спомени от пътешествия, тихи моменти, случайно срещнати хора и неслучайни личности, изящни същества и намерени мисли. Преминавайки през техниката на молива и тънкописеца, живата линия на нейния рисунък пестеливо гради запомнящи се форма и обем.

АPASH illustartion е творческият псевдоним на художничката Анелия Пашова. Завършила е магистратура в НХА София, специалност Илюстрация и членува в ДАФНИ / Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори/ . Има зад гърба си пет издадени книги, две от които авторски. Като художник на свободна практика развива своя марка продукти с анималистични рисунки.

За да не бъде нарушена целостта на скицните, картините в изложбата са копия на оригиналите. На място в GIFTED, ще можете да закупите картини от лимитираната серия. Всички са номерирани и ръчно подписани от авторката.


Изложбата може да бъде разгледана до 15-ти юни 2021 в Gifted Sofia
София, ул. Иван Денкоглу 24
Работно време: 10.30 – 19.30
Facebook event
 Култура.БГ



Posted on Leave a comment

Когато куче се появи в живота ти

Защо рисувам кучета? Това е един от първите въпроси, които ми задават, когато стане дума за творчеството ми. Рисувам всякакви животни с не по-малък ентусиазъм – птици, котки, насекоми, влечуги и др. За мен живите същества са неизчерпаем източник на вдъхновение. Отраснала съм край животни и това възпита в мен голяма любов, любопитство и възхищение към тях.

Кучетата обаче заемат специално място в сърцето ми. Те са толкова искрени, емоционално интелигентни и чаровни. Кучетата имат способността само с присъствието си да направят всичко по-добро и по-хубаво.

Портретите на кучета са любима част от работата ми. Опитвам се да изразя характерното състояние на всяко куче, неговият поглед и излъчване, в опит да уловя онази магична частица, която ги прави толкова специални за стопаните им.

Маслен портрет на Арда, 2024


„Историята ни казва, че благосъстоянието на индивида – човек или куче – е необратимо свързано с благосъстоянието на общността. Сега имаме проучвания, които показват, че децата, които се грижат за кучета, по-често се превръщат в емоционално по-здрави възрастни и че общуването с куче удължава продължителността и качеството на живота. Способни на забележителна любов, кучетата ни дават това, за което най-много копнеем – чувство за принадлежност.  

През цялата ни обща история с кучетата, именно искрата на любовта между един човек и домашният му любимец, се е превърнаща в катализатор за социална промяна. Това прозрение относно кучетата, в днешно време се случва все по-често, което говори за революция в нашата представа за себе си – нашето нарастващо приемане на факта, че сме част от общността на животните, а не над или отделно от него. В условията на свръхнаселеност, урбанизация и унищожаване на местообитанията, които застрашават личната ни връзка с природния свят, ролята на кучето в достигането на това ново осъзнаване не може да бъде омаловажавана.“

„Пътят към нова етика“ Мери Търстън

Години наред си мечтаех за куче. Галех всяко срещнато бездомниче, докато най-накравя дойде момента, в който, имах възможността да осиновя.

Появи се приличаща на малко черно кълбо с огромни уши и това бе едно от малкото неща, за който бях абсолютно сигурна, че искам в живота си.  Тя все още желае да спи в скута ми като малко кутре, макар отдавна да не се побира. Разлигавена е до безобразност, но това е друга тема.

Приличаме си, не само външно, но и емоционално. Промени ме, научи ме да обичам планината, да бъда сред природата и да й се наслаждавам, да търся нови пътеки и да се справям с неочаквани ситуации. Арда, моята Арда. Кръстена е на река, на вода, на неспирност. В последствие разбрах, че думата „Арда“ произлиза от турски и означава “опасна”. Усещането ми за нея е като за сродна душа, разбираща ме без думи, успокояваща ме, моята неотлъчна черна сянка. Когато куче се появи в живота ти, то намира най-прекият път до сърцето и остава там завинаги!

Нейният силует се превърна в лого на бранда ми APASH illustration, образа й присъства също в много от скицниците ми, в рисунки, маслени портрети, илюстрации и е вдъхновение за последните ми книги – „Искам (ли) куче“ / 2024 / и „Преследване на сенки“ / в процес на работа /.


© APASH illustration 2024

Posted on Leave a comment

Класическото изкуство в илюстрациите

Не мисля, че някой би отрекъл важността на първите скици, през който всеки художник преминава за разработката на своя проект. Комфорта на белият лист хартия и молива, който е предназначен само за теб, преди да  потънеш в необятността разработвайки рисунката. Въпрос на личен избор е обаче, как ще продължи този процес.

Защо не работя дигитално? На екран рисунките изглеждат по-ярки, по-грабващи. С такава лекота, с едно Ctr+ Z се сменят варианти, връщат се лесно дори етапи назад и тн, и тн. Защо тогава работя в тези „отживели“ класически техники? Защо молив, а не таблет?

Преминавайки през филтъра на машината рисунката търпи една едва доловима, но осезаема промяна, отдалечава се от нас като живи същества. Става една идея по-различна, и по мое мнение, по-изкуствена. Ръката, докосването до листа го чувствам по-близко като изказ.

Тенденциите на илюстрацията са към все по-изчистени форми, стилизация и символика, което би вършило чудесна работа в някой случай. Определено по-лесно и ефектно. Но когато се гмурнеш в художествената литература,  тези средства изведнъж стават недостатъчни и повърхностни.

Натурата също е от изключително значение в моето творчество.  Ако нямам конкретен модел, то издирвам възможно най-много снимков материал, за да добия представа за търсеният образ.
Работата без натура ми напомня на общуването онлайн. Може да съществува, но е някак непълно.

За мен е важно да получа лична връзка с обекта, да го опозная, да го почувствам близък, за да мога да предам не само неговите характерни черти, но и неговото емоционално и душено състояние. По този начин произведението въздейства не само на окото / което можеш да излъжеш лесно с шаблони и ефекти/, но и на душата, която не можеш да заблудиш.

Отраснала съм с любов към класическото изкуство.  Обичам молива, гумичката и четката и не мога да заменя това усещане с таблет или компютър. Дигиталното не е моето средство.
Не, че не ползвам програми, но се опитвам да огранича до минимум тяхната намеса в илюстрациите ми.
За да останат живи и истински.

Текст: Анелия Пашова и Иван Генов
2020