12 вида защитени птици от България са обект на новият ми проект- BIRDS memоry game. Египетски лешояд, Ловен сокол, Гургулица, Креслив орел, Черен щъркел и др. Разработен съвместно с Българско Дружество за Защита на Птиците / БДЗП.
Аgami heron (Agamia agami) е средно голяма чапла. Тя гнезди от Централна Америка на юг до Перу и Бразилия.
Видът е световнозастрашен, със статут Уязвим, поради загуба на местообитание в Амазонка.
Този необичаен вид е с дължина 66–76 сантиметра. Късокрак като за чапла и има тънък клюн, който е значително по-дълъг от главата. Вратът и долната част са кестеняви, с бяла линия в центъра на предната част, а крилата са блестящо зелени. Тънки бледосини пера украсяват короната, страните на предната част и долната част на гърба. Краката, клювът и голата част на главата са мътножълти.
След разработката на моливната рисунка с моливи 2B, 3B и тънкописец 0.5 mm, използвах силните тонове на немският акварел Schminke. За част от перата ползвах малко бяла темперна боя Talens.
Позната с анималистичната ѝ страст в илюстрациите, в тази изложба APASH ще ви покаже една различна страна на творчеството си. Sketchbooks e eдна лична изложба, която съдържа над 40 подбрани момента от скицните на илюстраторката. За изминалите 7 години в над 20 рисунъчни дневника са запазени спомени от пътешествия, тихи моменти, случайно срещнати хора и неслучайни личности, изящни същества и намерени мисли. Преминавайки през техниката на молива и тънкописеца, живата линия на нейния рисунък пестеливо гради запомнящи се форма и обем.
АPASH illustartion е творческият псевдоним на художничката Анелия Пашова. Завършила е магистратура в НХА София, специалност Илюстрация и членува в ДАФНИ / Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори/ . Има зад гърба си пет издадени книги, две от които авторски. Като художник на свободна практика развива своя марка продукти с анималистични рисунки.
За да не бъде нарушена целостта на скицните, картините в изложбата са копия на оригиналите. На място в GIFTED, ще можете да закупите картини от лимитираната серия. Всички са номерирани и ръчно подписани от авторката.
Изложбата може да бъде разгледана до 15-ти юни 2021 в Gifted Sofia София, ул. Иван Денкоглу 24 Работно време: 10.30 – 19.30 Facebook event
Защо рисувам кучета? Това е един от първите въпроси, които ми задават, когато стане дума за творчеството ми. Рисувам всякакви животни с не по-малък ентусиазъм – влечуги, птици, котки, насекоми и др. За мен живите същества са неизчерпаем източник на вдъхновение.
Отраснала съм край животни и това възпита в мен голяма любов, любопитство и възхищение към тях. Кучетата обаче заемат специално място в сърцето ми.
Една от причините е възможността да общуваме с тях и то по толкова емоционален начин. Понякога без думи, макар да са достатъчно интелигентни дори да разбират не малка част нашият език / могат да научат до 300 думи /, което е доста впечатляващо. Те разбират понякога по-добре от самите нас, настроението и тона ни.
И не, за мен кучето, не е онова нещо, което пази двора и лае. Всяко куче всъщност е отражение на стопанина си, така, че няма лоши кучета, а само „недобри“ стопани. Допуснеш ли веднъж куче в сърцето си, то вече не е диво животно, а приятел в пълният смисъл на думата. Когато подходиш с разбиране към едно същество ти се разкрива цял един нов свят. „Кучкарите“, сме от онези хора, за който кучето е не стои по-долу от човека. То е заслужило мястото си редом до него.
Виждам толкова човешки черти в тях. Те са с толкова различни характери, както има и толкова различни хора- едни са енергични, закачливи, любопитни, други мързеливи или нежни и гальовни. Обичат, толкова силно обичат, че няма как да не те трогнат, ако имаш очи да го видиш.
Портретите на кучета са любима част от работата ми. Винаги търся характер и състояние на всяко отделно животинче. Виждам любовта и доверието, което даряват на стопаните си в погледа им.
Кучетата нямат критерии за красота, какъвто имаме ние, и биха се харесали такива, каквито са. Със всичките си увиснали бърни, побелели косми, лиги и тн. Това са те и всички тези малки недостатъци са част от тях.
За разлика от кучетата обаче, хората често искат да видят идеализираният си образ, а в рисунките си се стремя към искреност и достоверност, което би могло да е различно спрямо очакванията. Не притежава и фотореализнма необходим за пдобни неща. Просто рисувам усещането си за видяното Затова не правя портрети на куче и стопанин.
Години си мечтаех за куче, докато най-накрая имах условията и времето необходими за това. Не я купих, а осинових. Смятам, че това е по-редно. Казва се Арда. Кръстена е на вода, на подвижност и неспирност. Тя е моята неотлъчна сянка и сродна душа.
Опитвам се да й обясня правилата в нашият човешки свят, но и тя самата ме кара да се замисля за много неща. За кучетата няма минало или бъдеще, единственият момент е този в който сме сега. И най-добре ще е да му се насладим!
Откакто сме заедно пътувам доста повече и то на все по-диви места. Неизбежно това прави по-силна връзката ми с природата, за което ще съм й вечно благодарна.
Mисля, че много хора знаят това- когато куче се появи в живота ти, то намира най-прекият път до сърцето и остава там завинаги.
Не мисля, че някой би отрекъл важността на първите скици, през който всеки художник преминава за разработката на своя проект. Комфорта на белият лист хартия и молива, който е предназначен само за теб, преди да потънеш в необятността разработвайки рисунката. Въпрос на личен избор е обаче, как ще продължи този процес.
Защо не работя дигитално? На екран рисунките изглеждат по-ярки, по-грабващи. С такава лекота, с едно Ctr+ Z се сменят варианти, връщат се лесно дори етапи назад и тн, и тн. Защо тогава работя в тези „отживели“ класически техники? Защо молив, а не таблет?
Преминавайки през филтъра на машината рисунката търпи една едва доловима, но осезаема промяна, отдалечава се от нас като живи същества. Става една идея по-различна, и по мое мнение, по-изкуствена. Ръката, докосването до листа го чувствам по-близко като изказ.
Тенденциите на илюстрацията са към все по-изчистени форми, стилизация и символика, което би вършило чудесна работа в някой случай. Определено по-лесно и ефектно. Но когато се гмурнеш в художествената литература, тези средства изведнъж стават недостатъчни и повърхностни.
Натурата също е от изключително значение в моето творчество. Ако нямам конкретен модел, то издирвам възможно най-много снимков материал, за да добия представа за търсеният образ.
Работата без натура ми напомня на общуването онлайн. Може да съществува, но е някак непълно.
За мен е важно да получа лична връзка с обекта, да го опозная, да го почувствам близък, за да мога да предам не само неговите характерни черти, но и неговото емоционално и душено състояние. По този начин произведението въздейства не само на окото / което можеш да излъжеш лесно с шаблони и ефекти/, но и на душата, която не можеш да заблудиш.
Отраснала съм с любов към класическото изкуство. Обичам молива, гумичката и четката и не мога да заменя това усещане с таблет или компютър. Дигиталното не е моето средство.
Не, че не ползвам програми, но се опитвам да огранича до минимум тяхната намеса в илюстрациите ми.
За да останат живи и истински.
Текст: Анелия Пашова и Иван Генов
2020
Доставка
Пратки се изпращат всеки вторник. При поръчка над 100 лв, доставката до офис на Еконт е безплатна. Повече може да прочетете тук.
Packages are sent every Thuesday. For orders over 100 BGN, delivery is free in BG.You can read more here.
10% от всяка полупка отиват благотворително за фондация Aurora Pet Rescue. Благодарим!
10% of every purchase goes for charity to Aurora Pet Rescue Foundation. Thank you!