Posted on Leave a comment

Класическото изкуство в илюстрациите

Не мисля, че някой би отрекъл важността на първите скици, през който всеки художник преминава за разработката на своя проект. Комфорта на белият лист хартия и молива, който е предназначен само за теб, преди да  потънеш в необятността разработвайки рисунката. Въпрос на личен избор е обаче, как ще продължи този процес.

Защо не работя дигитално? На екран рисунките изглеждат по-ярки, по-грабващи. С такава лекота, с едно Ctr+ Z се сменят варианти, връщат се лесно дори етапи назад и тн, и тн. Защо тогава работя в тези „отживели“ класически техники? Защо молив, а не таблет?

Преминавайки през филтъра на машината рисунката търпи една едва доловима, но осезаема промяна, отдалечава се от нас като живи същества. Става една идея по-различна, и по мое мнение, по-изкуствена. Ръката, докосването до листа го чувствам по-близко като изказ.

Тенденциите на илюстрацията са към все по-изчистени форми, стилизация и символика, което би вършило чудесна работа в някой случай. Определено по-лесно и ефектно. Но когато се гмурнеш в художествената литература,  тези средства изведнъж стават недостатъчни и повърхностни.

Натурата също е от изключително значение в моето творчество.  Ако нямам конкретен модел, то издирвам възможно най-много снимков материал, за да добия представа за търсеният образ.
Работата без натура ми напомня на общуването онлайн. Може да съществува, но е някак непълно.

За мен е важно да получа лична връзка с обекта, да го опозная, да го почувствам близък, за да мога да предам не само неговите характерни черти, но и неговото емоционално и душено състояние. По този начин произведението въздейства не само на окото / което можеш да излъжеш лесно с шаблони и ефекти/, но и на душата, която не можеш да заблудиш.

Отраснала съм с любов към класическото изкуство.  Обичам молива, гумичката и четката и не мога да заменя това усещане с таблет или компютър. Дигиталното не е моето средство.
Не, че не ползвам програми, но се опитвам да огранича до минимум тяхната намеса в илюстрациите ми.
За да останат живи и истински.

Текст: Анелия Пашова и Иван Генов
2020