Етикет: Apash

Защо рисувам кучета?
Това е един от първите въпроси, които ми задават, когато стане дума за творчеството ми.
Рисувам всякакви животни с не по-малък ентусиазъм – влечуги, птици, котки, насекоми и др. За мен живите същества са неизчерпаем източник на вдъхновение.

Отраснала съм край животни и това възпита в мен голяма любов, любопитство и възхищение към тях. Кучетата обаче заемат специално място в сърцето ми.

Една от причините е възможността да общуваме с тях и то по толкова емоционален начин. Понякога без думи, макар да са достатъчно интелигентни дори да разбират не малка част нашият език / могат да научат до 300 думи /, което е доста впечатляващо. Те разбират понякога по-добре от самите нас, настроението и тона ни.

И не, за мен кучето, не е онова нещо, което пази двора и лае. Всяко куче всъщност е отражение на стопанина си,  така, че няма лоши кучета, а само „недобри“ стопани.
Допуснеш ли веднъж куче в сърцето си, то вече не е диво животно, а приятел в пълният смисъл на думата. Когато подходиш с разбиране към едно същество ти се разкрива цял един нов свят.
„Кучкарите“, сме от онези хора, за който кучето е не стои по-долу от човека. То е заслужило мястото си редом до него.

Виждам толкова човешки черти в тях. Те са с толкова различни характери, както има и толкова различни хора- едни са енергични, закачливи, любопитни, други мързеливи или нежни и гальовни. Обичат, толкова силно обичат, че няма как да не те трогнат, ако имаш очи да го видиш.

Портретите на кучета са любима част от работата ми. Винаги търся характер и състояние на всяко отделно животинче. Виждам любовта и доверието, което даряват на стопаните си в погледа им.

Кучетата нямат критерии за красота, какъвто имаме ние, и биха се харесали такива, каквито са. Със всичките си увиснали бърни, побелели косми, лиги и тн. Това са те и всички тези малки недостатъци са част от тях.

За разлика от кучетата обаче, хората често искат да видят идеализираният си образ, а в рисунките си се стремя към искреност и достоверност, което би могло да е различно спрямо очакванията. Не притежава и фотореализнма необходим за пдобни неща. Просто рисувам усещането си за видяното Затова не правя портрети на куче и стопанин.

Години си мечтаех за куче, докато най-накрая имах условията и времето необходими за това. Не я купих, а осинових. Смятам, че това е по-редно.
Казва се Арда. Кръстена е на вода, на подвижност и неспирност. Тя е моята неотлъчна сянка и сродна душа. 

Опитвам се да й обясня правилата в нашият човешки свят, но и тя самата ме кара да се замисля за много неща. За кучетата няма минало или бъдеще, единственият момент е този в който сме сега. И най-добре ще е да му се насладим!

Откакто сме заедно пътувам доста повече и то на все по-диви места. Неизбежно това прави по-силна връзката ми с природата, за което ще съм й вечно благодарна. 

Mисля, че много хора знаят това- когато куче се появи в живота ти, то намира най-прекият път до сърцето и остава там завинаги.

Не мисля, че някой би отрекъл важността на първите скици, през който всеки художник преминава за разработката на своя проект. Комфорта на белият лист хартия и молива, който е предназначен само за теб, преди да  потънеш в необятността разработвайки рисунката. Въпрос на личен избор е обаче, как ще продължи този процес.

Защо не работя дигитално? На екран рисунките изглеждат по-ярки, по-грабващи. С такава лекота, с едно Ctr+ Z се сменят варианти, връщат се лесно дори етапи назад и тн, и тн. Защо тогава работя в тези „отживели“ класически техники? Защо молив, а не таблет?

Преминавайки през филтъра на машината рисунката търпи една едва доловима, но осезаема промяна, отдалечава се от нас като живи същества. Става една идея по-различна, и по мое мнение, по-изкуствена. Ръката, докосването до листа го чувствам по-близко като изказ.

Тенденциите на илюстрацията са към все по-изчистени форми, стилизация и символика, което би вършило чудесна работа в някой случай. Определено по-лесно и ефектно. Но когато се гмурнеш в художествената литература,  тези средства изведнъж стават недостатъчни и повърхностни.

Натурата също е от изключително значение в моето творчество.  Ако нямам конкретен модел, то издирвам възможно най-много снимков материал, за да добия представа за търсеният образ.
Работата без натура ми напомня на общуването онлайн. Може да съществува, но е някак непълно.

За мен е важно да получа лична връзка с обекта, да го опозная, да го почувствам близък, за да мога да предам не само неговите характерни черти, но и неговото емоционално и душено състояние. По този начин произведението въздейства не само на окото / което можеш да излъжеш лесно с шаблони и ефекти/, но и на душата, която не можеш да заблудиш.

Отраснала съм с любов към класическото изкуство.  Обичам молива, гумичката и четката и не мога да заменя това усещане с таблет или компютър. Дигиталното не е моето средство.
Не, че не ползвам програми, но се опитвам да огранича до минимум тяхната намеса в илюстрациите ми.
За да останат живи и истински.

Текст: Анелия Пашова и Иван Генов
2020