05 ДЕКЕМВРИ -25 ФЕВРУАРИ – Участие в Годишна изложба на ДАФНИ –„Лешоядите – пазители на природното равновесие„, Регионален Исторически Музей, гр. София
12-14 ДЕКЕМВРИ – Коледен БАЗАР Mish Mash Fest в Ларгото, гр. София
17-21 ДЕКЕМВРИ – Коледен Базар на изкуствата на пл. Славейков, гр. София
„Вгледайте се дълбоко в природата и ще разберете всичко за живота по-добре“.
Алберт Айнщайн
Представяме ви не просто игра, а начин да се запознаете с красивия свят на птиците в България.
BIRDS memo GAME е проект, който съчетава образованието и забавлението в едно, с цел да повиши осведомеността за някои от най-редките и уязвими видове, които обитават нашите земи.
BIRDS memo GAME е класическа игра за памет, подходяща както за възрастни, така и за деца. Развива зрителната памет и представя полезни, образователни знания за включените в проекта птици. По интересен и ангажиращ начин насочва вниманието към важна екологична тема. Художествената визия с илюстрации в класически стил допринася за изграждане на естетическо възприятие и вкус.
Акцентът е поставен върху застрашения им статус в България, с надеждата да се повиши обществената ангажираност към този сериозен екологичен проблем.
Проектът насърчава възстановяването на връзката ни с природата и осъзнаването на влиянието, което човешката дейност оказва върху средата на застрашените видове. Информираността е първата стъпка — след нея идват конкретни действия и мерки за опазване.
Проекта е разработен съвместно с Българското дружество за защита на птиците / БДЗП / и представя 12 вида защитени птици сред които египетски и белоглав лешояд, черен щъркел, къдроглав пеликан, царски орел и др. Тези птици са силно застрашени видове на територията на България. Към играта ще намерите кратка информационна книжка с описания на всяка птица, вид застрашеност и да се информирате как бихте могли да помогнете за опазването им.
Проекта има благотворителна насоченост. С цел подпомагане дейността на Дружеството и опазване на природата, 10% от продажбите на тази игра ще бъдат дарени в подкрепа на БДЗП. Дружеството работи за опазване на дивите птици, важните за тях места и местообитания, както и за биоразнообразието като цяло, като по този начин допринася за устойчивото ползване на природните ресурси и благосъстоянието на хората.
Повече за БДЗП можете да намерите в техният сайт: https://bspb.org
Практикуването на такъв тип игра изисква наблюдателност, концентация и зрителната памет.
Вие избирате трудността на играта в зависимост от броя карти, които решите да използвате. Тестето има 12 чифта карти ( по две еднакви). Играта започва като избраният брой карти се нареждат обърнати с гръб. Първият играч избира две карти, които да разкрие. Ако не са еднакви отново го обръща с гръб и е ред на другият играч. Ако са еднакви ги отделя и отново е негов ред. Играта продължава докато свършат всички карти и играча с най-много намерени двойки печели.
Опитайте се да запомните позиците на всяка карта, тъй като по време на игра ще се откриват все повече двойки. Можете да развиете своя стратегия на игра.
Играта е много полезна за развитие и трениране на детската памет.
За текста в книжката е използван авторският шрифт Kardinal, създаден от българския шрифтов дизайнер Ани Димитрова. Нейният характерен стил съчетава съвременна типографска естетика с внимание към детайла, което придава на изданието допълнителна доза индивидуалност и визуална хармония.
Можете да разгледате повече от работата ѝ на: anidimitrova.com
Снимки: Десислава Димчева
Дизайнът и всички илюстрации са дело на APASH illustration (Анелия Пашова) — необичайна птица от застрашения вид на Класическите художници.
APASH е автор, влюбен в природата и нейните вълшебни създания — животните и птиците. Тази магия оживява в серия от 24 илюстрации на силно застрашени птици, обитаващи територията на България. Илюстрациите са два вида: цветни акварелни портрети с хумористичен характер, създадени за самите карти, и научни илюстрации с туш, включени в информационната книжка. Последните дават по-пълна представа за външния вид и особеностите на всяка птица.
Чрез персонификация и хумористичен подход в портретите на избрани птици, проектът цели силно визуално въздействие, което да остави траен отпечатък в съзнанието. По този начин се постигат две основни цели: развиване на визуалната памет и по-лесно запомняне на информацията за конкретните видове.
Очаквайте през следващата година продължение на проекта – ANIMALS memo GAME, нова колода с 12 застрашени животински вида. Двете тестета ще могат да се играят самостоятелно (по 24 карти) или заедно – като разширен комплект с общо 48 карти.
„Птицата е символ на свободата. Тя е тази , която се рее в небето и ни дава усещането за пространство. Птиците са приказни същества – леки и ефирни или могъщи и великолепни.Този авторски проект коства много усилия и време, но ще бъда повече от щастлива, ако той докосне възможно най-много хора.“ – Анелия Пашова (APASH)
На 22-ри май от 18 часа в Kултурен център Fox Book Cafe / гр.София, ул. Уилям Гладстон 32/ ще бъде официалното представяне на играта.
По време на събитието ще можете:
– да научите правилата на играта и каузата зад нея
– да закупите тесте с автограф от автора
– да разгледате оригиналните илюстрации
– да научите повече за застрашените видове птици в България от гост-лектор Стоян Николов, експерт от БДЗП
– да предизвикате визуалната си памет в игра с BIRDS memo GAME — победителят ще си тръгне с тесте като награда
Oчакваме ви!
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Възползвайте се от възможността да притежавате едно наистина специално тесте карти и да опознаете някои от най-застрашените и красиви птици у нас.
С всяка закупена игра подкрепяте каузата — 10% от приходите ще бъдат дарени на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) в подкрепа на усилията им за опазване на природата.
Ако статията Ви е заинтригувала, споделете я с приятели — така заедно можем да помогнем на каузата да достигне по-далеч.
Можете да намерите продукта тук:
Аgami heron (Agamia agami) е средно голяма чапла. Тя гнезди от Централна Америка на юг до Перу и Бразилия.
Видът е световно застрашен, със статут Уязвим, поради загуба на местообитание в Амазонка.
Този необичаен вид е с дължина 66–76 сантиметра. Късокрак като за чапла и има тънък клюн, който е значително по-дълъг от главата. Вратът и долната част са кестеняви, с бяла линия в центъра на предната част, а крилата са блестящо зелени. Тънки бледосини пера украсяват короната, страните на предната част и долната част на гърба. Краката, клювът и голата част на главата са мътножълти.
След разработката на моливната рисунка с моливи 2B, 3B и тънкописец 0.5 mm, използвах силните тонове на немският акварел Schminke. За част от перата ползвах малко бяла темперна боя Talens.
Inktober бе създаден от 2009 от художника Джейк Паркър (Jake Parker) като предизвикателство да подобри уменията си в графичните техники и да развие добри навици за рисуване. Така всеки ден от месец октомври той трябваше да прави по една рисунка с туш. Оттогава това предизвикателство прерасна в цял свят и хиляди други артисти се включиха.
Преди 3 години бе и моето първо потапяне в това приключение. Оказа се, че не е толкова лесно да спазваш темпото, понякога не ми идваха идеи, но в крайна сметка бе интересно и вдъхновяващо, дори да си пропуснал някой ден. Много от рисунките през този период станаха по-сериозни от очакваното.
Последната скица стана част от финалистите на ноемврийският конкурс на Sakura Еurope с тема Japaneese Animals.
Защо рисувам кучета? Това е един от първите въпроси, които ми задават, когато стане дума за творчеството ми. Рисувам всякакви животни с не по-малък ентусиазъм – птици, котки, насекоми, влечуги и др. За мен живите същества са неизчерпаем източник на вдъхновение. Отраснала съм край животни и това възпита в мен голяма любов, любопитство и възхищение към тях.
Кучетата обаче заемат специално място в сърцето ми. Те са толкова искрени, емоционално интелигентни и чаровни. Кучетата имат способността само с присъствието си да направят всичко по-добро и по-хубаво.
Портретите на кучета са любима част от работата ми. Опитвам се да изразя характерното състояние на всяко куче, неговият поглед и излъчване, в опит да уловя онази магична частица, която ги прави толкова специални за стопаните им.
„Историята ни казва, че благосъстоянието на индивида – човек или куче – е необратимо свързано с благосъстоянието на общността. Сега имаме проучвания, които показват, че децата, които се грижат за кучета, по-често се превръщат в емоционално по-здрави възрастни и че общуването с куче удължава продължителността и качеството на живота. Способни на забележителна любов, кучетата ни дават това, за което най-много копнеем – чувство за принадлежност.
През цялата ни обща история с кучетата, именно искрата на любовта между един човек и домашният му любимец, се е превърнаща в катализатор за социална промяна. Това прозрение относно кучетата, в днешно време се случва все по-често, което говори за революция в нашата представа за себе си – нашето нарастващо приемане на факта, че сме част от общността на животните, а не над или отделно от него. В условията на свръхнаселеност, урбанизация и унищожаване на местообитанията, които застрашават личната ни връзка с природния свят, ролята на кучето в достигането на това ново осъзнаване не може да бъде омаловажавана.“
„Пътят към нова етика“ Мери Търстън
Години наред си мечтаех за куче. Галех всяко срещнато бездомниче, докато най-накравя дойде момента, в който, имах възможността да осиновя.
Появи се приличаща на малко черно кълбо с огромни уши и това бе едно от малкото неща, за който бях абсолютно сигурна, че искам в живота си. Тя все още желае да спи в скута ми като малко кутре, макар отдавна да не се побира. Разлигавена е до безобразност, но това е друга тема.
Приличаме си, не само външно, но и емоционално. Промени ме, научи ме да обичам планината, да бъда сред природата и да й се наслаждавам, да търся нови пътеки и да се справям с неочаквани ситуации. Арда, моята Арда. Кръстена е на река, на вода, на неспирност. В последствие разбрах, че думата „Арда“ произлиза от турски и означава “опасна”. Усещането ми за нея е като за сродна душа, разбираща ме без думи, успокояваща ме, моята неотлъчна черна сянка. Когато куче се появи в живота ти, то намира най-прекият път до сърцето и остава там завинаги!
Нейният силует се превърна в лого на бранда ми APASH illustration, образа й присъства също в много от скицниците ми, в рисунки, маслени портрети, илюстрации и е вдъхновение за последните ми книги – „Искам (ли) куче“ / 2024 / и „Преследване на сенки“ / в процес на работа /.
© APASH illustration 2024
Не мисля, че някой би отрекъл важността на първите скици, през който всеки художник преминава за разработката на своя проект. Комфорта на белият лист хартия и молива, който е предназначен само за теб, преди да потънеш в необятността разработвайки рисунката. Въпрос на личен избор е обаче, как ще продължи този процес.
Защо не работя дигитално? На екран рисунките изглеждат по-ярки, по-грабващи. С такава лекота, с едно Ctr+ Z се сменят варианти, връщат се лесно дори етапи назад и тн, и тн. Защо тогава работя в тези „отживели“ класически техники? Защо молив, а не таблет?
Преминавайки през филтъра на машината рисунката търпи една едва доловима, но осезаема промяна, отдалечава се от нас като живи същества. Става една идея по-различна, и по мое мнение, по-изкуствена. Ръката, докосването до листа го чувствам по-близко като изказ.
Тенденциите на илюстрацията са към все по-изчистени форми, стилизация и символика, което би вършило чудесна работа в някой случай. Определено по-лесно и ефектно. Но когато се гмурнеш в художествената литература, тези средства изведнъж стават недостатъчни и повърхностни.
Натурата също е от изключително значение в моето творчество. Ако нямам конкретен модел, то издирвам възможно най-много снимков материал, за да добия представа за търсеният образ.
Работата без натура ми напомня на общуването онлайн. Може да съществува, но е някак непълно.
За мен е важно да получа лична връзка с обекта, да го опозная, да го почувствам близък, за да мога да предам не само неговите характерни черти, но и неговото емоционално и душено състояние. По този начин произведението въздейства не само на окото / което можеш да излъжеш лесно с шаблони и ефекти/, но и на душата, която не можеш да заблудиш.
Отраснала съм с любов към класическото изкуство. Обичам молива, гумичката и четката и не мога да заменя това усещане с таблет или компютър. Дигиталното не е моето средство.
Не, че не ползвам програми, но се опитвам да огранича до минимум тяхната намеса в илюстрациите ми.
За да останат живи и истински.
Текст: Анелия Пашова и Иван Генов
2020
