Posted on 22.05.202129.09.2026 by apash — Leave a comment

Изложба Sketchbooks ( 2014-2021 ) – APASH illustration

Позната с анималистичната ѝ страст в илюстрациите, в тази изложба APASH ще ви покаже една различна страна на творчеството си. Sketchbooks e eдна лична изложба, която съдържа над 40 подбрани момента от скицните на илюстраторката. За изминалите 7 години в над 20 рисунъчни дневника са запазени спомени от пътешествия, тихи моменти, случайно срещнати хора и неслучайни личности, изящни същества и намерени мисли. Преминавайки през техниката на молива и тънкописеца, живата линия на нейния рисунък пестеливо гради запомнящи се форма и обем.

АPASH illustartion е творческият псевдоним на художничката Анелия Пашова. Завършила е магистратура в НХА София, специалност Илюстрация и членува в ДАФНИ / Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори/ . Има зад гърба си пет издадени книги, две от които авторски. Като художник на свободна практика развива своя марка продукти с анималистични рисунки.

За да не бъде нарушена целостта на скицните, картините в изложбата са копия на оригиналите. На място в GIFTED, ще можете да закупите картини от лимитираната серия. Всички са номерирани и ръчно подписани от авторката.

Изложбата може да бъде разгледана до 15-ти юни 2021 в Gifted Sofia
София, ул. Иван Денкоглу 24
Работно време: 10.30 – 19.30
Facebook event
Култура.БГ

https://bnt.bg/news/izlozhba-sketchbooks-na-aneliya-pashova-v298377-295789news.html

Posted on 10.01.202111.03.2023 by apash — Leave a comment

Еко съобразни 🌿

Такива се старая да бъдат продуктите ми – устойчиви и прителски настроени към природата.

Произведени в България от висококачествени материали, за да издържат максимално на употребата си. Опаковките им са от хартия.
Вида на продуктите също е внимателно подбран- еко торби за пазаруване, канчета за многократна употреба и тн.

Ето и малко повече информация за всеки продукт и начина ми на работа.

ЕКО ТОРБИ
Здрави текстилни торби изработени в България от 100% памук. Предназначени са за пазаруване, тежки предмети или просто за небрежна и удобна дамска чанта.
Всички налични можете да намерите тук, а в момента са с намаление.

КАРТИЧКИ
За всякакви поводи- рожден ден, сватба, годишнина или просто без повод. Изработени в България от плътен картон с FSC сертификат , а пликовете им са от рециклирана хартия. Всички налични можете да намерите тук.

КАНЧЕТА
Незаменим предмет на всеки къмпингар, приключенец или просто градски човек, които не иска да използва чаши за еднократна употреба. Изработени са от неръждаема стомана с емайлирано покритие. Само не ги изпускайте на плочки и скали, иначе трудно ще ги погубите. Всички налични можете да намерите тук.

КАРТИНИ
Започвам драстична смяна на всички рамки от пластмасови с плексиглас към по-скъпият, но по-добър и устойчив вариант на дървена рамка със стъкло.
Всички налични картини можете да намерите тук. Има разделение по категории за ваше удобство.

КНИГИ
В момента е налична детската ми книжка „Времето на Лори„.
Освен, че е забавна и интересна за малчуганите е изработена от дебела мукава, за да бъде издръжлива на детските игри. Подходяща за 2-8 годишни.

СТИКЕРИ

Послание. За всички.

ЗАРЕЖДАНЕ
Тук ще ви изненадам за начина ми на зареждане на необходимите ми материали. Всичко, което не може да ми бъде доставено до адрес с куриер, го взимам или с градски транспорт, понякога такси, а доста често – с колело. Имам си вече и странични дисаги, за улеснение.

ДОСТАВКА
Изпращам пратките с картонени кутии, хартиени пликове или ако неизбежно съм получила нещо в плик, го използвам отново за пращането на нова пратка. Така, че не се учудвайте, ако пратката ви дойде малко странно опакована. (:

ДАРЕНИЕ
Процент от продажбите са дарение за фондация Aurora Pet Rescue, която спасява от улицата бездомни животни.

Със сигурност има още много неща, които мога да направя, но всяка малка стъпка е в посока на устойчиво и екологично съществуване.

🌱

Posted on 11.09.202017.04.2024 by apash — Leave a comment

Съвременните български илюстратори в художествената литература

Каква е ролята на визуалния елемент в художествената литература?

Визуалните елементи в печатните издания, като илюстрация, типография или чисто декоративни украси, имат най-вече за цел да пренесат читателя в пространството и тематиката на дадено произведение. Те могат да провокират и дори да доразвият художественият текст по своеобразни начини.

Има ли място илюстрацията на страниците на художествената книга за възрастни?

Разбира се. Не бива да се пренебрегват изданията за възрастни и да се лишават от възможността за художествено оформление от страна на илюстратор. Дори по-скромно илюстрованите книги придобиват по-голяма стойност, когато има художествена намеса.

Може ли илюстрацията в книгите да съществува без текст?

Илюстрацията разгърната в картинна книга може да бъде достатъчна за да разкаже история без да са нужни думи

Каква роля изпълнява съвременният български илюстратор в издаването на художествена литература?

Може би моят случай е различен, но освен илюстратор, също се опитвам да бъда и издател на моите книги, което е доста тежка и сложна задача. Но съм се убедила, че това е единственият начин да имаш свободата да изпълниш своите виждания и да реализираш точно това, което желаеш.

Как разглеждате своята работа на илюстратор – като създаване на самостоятелен цикъл илюстрации или като цикъл, неразривно свързан с типографските елементи и цялостната концепция на книгата?

Определено би трябвало концепцията да обвързва всички елементи на книгата, за да може да се придобие цялостно излъчване. За съжаление моят опит показва, че извън авторксите ми книги, където оформям всичко, вижданията на клиента за дадено издание много често са различни и обикновенно друг дизайнер се занимава с типографията и оформянето на книгата. Това често довежда до разминавания във вижданията за крайният продукт.

От значение ли е екипът, който създава книжното издание?

Определено да. Ако дадено издание се работи от няколко човека е важно какъв професинален опит имат и как протича комуникацията помежду им.

Смятате ли, че трябва да има промяна в отношенията издател-илюстратор? Ако да, в какво отношение?

Трябва да се дава достатъчно време, свобода и да се има доверие на художника в оформлението на изданието.

Има ли значение за Вас дали ще илюстрирате книги за малки или големи издателства?

Не, няма значение. Може би би имало от гледна точна на финансовата част, но всичко е до договаряне.

Какви стъпки предприемате, за да популяризирате илюстрациите си?

Постове в социалните мрежи и участие по базари / изложби.

Достатъчно ефективни ли са методите за популяризиране на илюстраторите в медийното пространство?

Със сигурност може и повече участия, културни предавания, програми и интервюта, за да запознаят масовият потребител със съвременните илюстратори.Ю

Мислите ли, че дейността на съвременните български илюстратори в художествената литература е позната в чужбина?

По мои наблюдения по-скоро не. Има разбира се, изключения като например Ясен Гюзелев, които е познат и оценен от издателствата в цял свят.

Участвате ли в международни изложби и събития за илюстрация на книги?

Имам участие във “Фестивал на Българското изкуство“, Братислава, Словакия.

Поддържате ли контакт с колегите си? Член ли сте на съюз/група/общество/сдружение на илюстраторите?

Само с определени колеги, които са ми станали приятели. Членувам в ДАФНИ-„Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори“.

Според вас как се е променила българската илюстрация в последните години?

Тенденциите на илюстрацията са към все по-изчистени форми, стилизация и символика, което определено е по-лесно, бързо и ефектно. Но когато се гмурнеш в художествената литература, тези средства понякога са недостатъчни.

Има ли негативни страни съвременната българската илюстрация? Как могат да се подобрят?

Не мога да ги нарека чак негативни, но масовото използване на компютър в илюстрациите ми действа много бездушно и механизирано. Личните ми търсения се базират на натурата и естествените форми и движения. Бих се радвала, ако видя повече последователи на класическите техники.

Автор на въпросите: Натали Добрева
APASH illustration 2020

Posted on 29.05.202020.03.2025 by apash — Leave a comment

Когато куче се появи в живота ти

Защо рисувам кучета? Това е един от първите въпроси, които ми задават, когато стане дума за творчеството ми. Рисувам всякакви животни с не по-малък ентусиазъм – птици, котки, насекоми, влечуги и др. За мен живите същества са неизчерпаем източник на вдъхновение. Отраснала съм край животни и това възпита в мен голяма любов, любопитство и възхищение към тях.

Кучетата обаче заемат специално място в сърцето ми. Те са толкова искрени, емоционално интелигентни и чаровни. Кучетата имат способността само с присъствието си да направят всичко по-добро и по-хубаво.

Портретите на кучета са любима част от работата ми. Опитвам се да изразя характерното състояние на всяко куче, неговият поглед и излъчване, в опит да уловя онази магична частица, която ги прави толкова специални за стопаните им.

„Историята ни казва, че благосъстоянието на индивида – човек или куче – е необратимо свързано с благосъстоянието на общността. Сега имаме проучвания, които показват, че децата, които се грижат за кучета, по-често се превръщат в емоционално по-здрави възрастни и че общуването с куче удължава продължителността и качеството на живота. Способни на забележителна любов, кучетата ни дават това, за което най-много копнеем – чувство за принадлежност.

През цялата ни обща история с кучетата, именно искрата на любовта между един човек и домашният му любимец, се е превърнаща в катализатор за социална промяна. Това прозрение относно кучетата, в днешно време се случва все по-често, което говори за революция в нашата представа за себе си – нашето нарастващо приемане на факта, че сме част от общността на животните, а не над или отделно от него. В условията на свръхнаселеност, урбанизация и унищожаване на местообитанията, които застрашават личната ни връзка с природния свят, ролята на кучето в достигането на това ново осъзнаване не може да бъде омаловажавана.“

„Пътят към нова етика“ Мери Търстън

Години наред си мечтаех за куче. Галех всяко срещнато бездомниче, докато най-накравя дойде момента, в който, имах възможността да осиновя.

Появи се приличаща на малко черно кълбо с огромни уши и това бе едно от малкото неща, за който бях абсолютно сигурна, че искам в живота си. Тя все още желае да спи в скута ми като малко кутре, макар отдавна да не се побира. Разлигавена е до безобразност, но това е друга тема.

Приличаме си, не само външно, но и емоционално. Промени ме, научи ме да обичам планината, да бъда сред природата и да й се наслаждавам, да търся нови пътеки и да се справям с неочаквани ситуации. Арда, моята Арда. Кръстена е на река, на вода, на неспирност. В последствие разбрах, че думата „Арда“ произлиза от турски и означава “опасна”. Усещането ми за нея е като за сродна душа, разбираща ме без думи, успокояваща ме, моята неотлъчна черна сянка. Когато куче се появи в живота ти, то намира най-прекият път до сърцето и остава там завинаги!

Нейният силует се превърна в лого на бранда ми APASH illustration, образа й присъства също в много от скицниците ми, в рисунки, маслени портрети, илюстрации и е вдъхновение за последните ми книги – „Искам (ли) куче“ / 2024 / и „Преследване на сенки“ / в процес на работа /.

Posted on 25.05.202018.05.2023 by apash — Leave a comment

Класическото изкуство в илюстрациите

Не мисля, че някой би отрекъл важността на първите скици, през който всеки художник преминава за разработката на своя проект. Комфорта на белият лист хартия и молива, който е предназначен само за теб, преди да потънеш в необятността разработвайки рисунката. Въпрос на личен избор е обаче, как ще продължи този процес.

Защо не работя дигитално? На екран рисунките изглеждат по-ярки, по-грабващи. С такава лекота, с едно Ctr+ Z се сменят варианти, връщат се лесно дори етапи назад и тн, и тн. Защо тогава работя в тези „отживели“ класически техники? Защо молив, а не таблет?

Преминавайки през филтъра на машината рисунката търпи една едва доловима, но осезаема промяна, отдалечава се от нас като живи същества. Става една идея по-различна, и по мое мнение, по-изкуствена. Ръката, докосването до листа го чувствам по-близко като изказ.

Тенденциите на илюстрацията са към все по-изчистени форми, стилизация и символика, което би вършило чудесна работа в някой случай. Определено по-лесно и ефектно. Но когато се гмурнеш в художествената литература, тези средства изведнъж стават недостатъчни и повърхностни.

Натурата също е от изключително значение в моето творчество. Ако нямам конкретен модел, то издирвам възможно най-много снимков материал, за да добия представа за търсеният образ.
Работата без натура ми напомня на общуването онлайн. Може да съществува, но е някак непълно.

За мен е важно да получа лична връзка с обекта, да го опозная, да го почувствам близък, за да мога да предам не само неговите характерни черти, но и неговото емоционално и душено състояние. По този начин произведението въздейства не само на окото / което можеш да излъжеш лесно с шаблони и ефекти/, но и на душата, която не можеш да заблудиш.

Отраснала съм с любов към класическото изкуство. Обичам молива, гумичката и четката и не мога да заменя това усещане с таблет или компютър. Дигиталното не е моето средство.
Не, че не ползвам програми, но се опитвам да огранича до минимум тяхната намеса в илюстрациите ми.
За да останат живи и истински.

Текст: Анелия Пашова и Иван Генов
2020

Posted on 18.11.201908.05.2025 by apash — Leave a comment

DOG FRIENDLY PLACES – Пътуване с куче

Предполагам, че и вие сте от пътуващите хора, за които кучето не е просто домашен любимец, а същество с което не искате да се разделяте.
Дали на планина, в заведение, бар, хотел или хостел, няма значение- важното е да сте заедно.

Ето и къде из България ще ви посрещнат с отворени обятия с четириногият ви приятел.

ПЛАНИНА

МОРЕ

СОФИЯ / ЗАВЕДЕНИЯ / БАРОВЕ

БАРОВЕ

КЛУБОВЕ / СПОДЕЛЕНИ ПРОСТРАНСТВА / ГАЛЕРИИ

МАГАЗИНИ

ПЛОВДИВ/ Заведения / Барове / Хостели

БУРГАС/ Заведения / Барове

Все пак е хубаво да позвъните на определените места, за да предупредите, че сте с куче и то няма да създава проблеми. На някой места е необходимо кучетата да бъдат вързани.

Ако все пак не успеете да вземете кучето си с вас, има няколко места на който бихте могли да оставите домашният си любимец:

1. Buddy Guard* – гр. София и страната, почасово гледане на домашни любимци / разходки – https://buddyguard.bg/
2. LAPALANDIA* – гр. София, ул. Абагар 22 – хотел за кучета
3. Имението Джаф – гр. Костенец, хотел за кучета

Цялата информация е взета от препоръки на хора с кучета и от личен опит. Благодаря за от сърце за помощта и се надявам да ви бъде полезна!

*Маркираните с удебелен шрифт са потвърден DOG FRIENDLY PLACE и най-вероятно вече имат стикер.

Последено обновяване 2024

Posted on 16.11.201929.04.2026 by apash — Leave a comment

Те не са просто пухкаво палто

В българските ферми за кожи вече започват да хвърлят стотици хиляди норки в газови камери и да ги одират, само за да ги направят на модни аксесоари и палта. Затова кървавият месец в тази индустрия е ноември, месецът за „реколтата“.

Бизнес, основан върху такава ненужна жестокост, няма място в съвременния свят.

Убиват ги точно през този месец, защото тогава козината на норките се е сгъстила за зимата и може да донесе най-големи печалби на собствениците.

Така у нас от началото на месеца, през всеки ден на ноември, хиляди животни ще намерят смъртта си в газови камери. Почти всички животни във фермите ще бъдат убити и одрани. А животните, които се убиват, са съвсем млади – едва на седем месеца. В природата животът им може да надхвърли десет години.

Методите за убиване като цяло на животните за кожи са изключително жестоки и болезнени. Водещото при тях не е безболезненото убиване, а просто да не се наранят кожите, „продуктът“.

Затова методите за „хуманно умъртвяване“, признати за законни, са обгазяване, задушаване, инжектиране с отрова директно в сърцето, премазване на гръдния кош, счупване на шийните прешлени или електризиране (поставяне на електроди в устата и ректума и пускане на силен ток). В местата в Европа, където тази индустрия още е законна, основно се ползват газовите камери (за норки и чинчили) и метода с електричество през ануса и муцуната (за лисици и еноти).

Американската норка (която се отглежда и в българските ферми) е полуводно животно. В природата, тя прекарва голяма част от времето си във вода. Това е причината да успява да задържи дъха си, без усилия, за дълго време. Газовите камери, в които норките се убиват, са контейнери на колела с дупка в горната част, през която работниците натъпкват животните, възползвайки се от инстинкта им да търсят малки дупки, за да се скрият от опасности.

Камерите се пълнят с около 30 до 100 животни. Когато газта започне да изпълва кутията, наблъсканите едно в друго животни я усещат и инстинктивно спират да дишат. Газта не се разпределя равномерно в кутията и невинаги успява да стигне до всички норки.

Кадри от ферми и свидетелства на работници показват, че често се случва животните да се събудят по-късно докато ги дерат, тъй като не всички са се задушили по време на обгазяването. Така нареченото „хуманно умъртвяване“ във фермите за ценни кожи е една от най-болезнените и стресиращи процедури в индустриалното животновъдство.

Ако и Вие мислите, че кървавият ноември няма място България, подкрепете кампанията за забрана на фермите за ценни кожи! Споделете! ✊

Благодарим Ви!

Подкрепете капаниите на
КАЖИ / CAAI – Кампании и Активизъм за Животните в Индустрията

или разберете как още можете да бъдете съпричастни от тук.
Подпишете петицията за забрана на ценни кожи от тук.

#БГбезЦенниКожи
#FurFreeBulgaria
#FurFreeBG

Posted on 26.11.201829.04.2026 by apash — Leave a comment

AURORA PET RESCUE

Аурора или на кратко Рора е нашата принцеса, която вдъхнови създаването на тази фондация. Но тя не е родена в замък и не винаги е имала слуги (както в момента). Всъщност Рора е изхвърлена още след първа глътка въздух като някаква ненужна вещ. Първите месеци от живота си тя прекара в клиники, хотели и приемни домове, докато най-накрая не намери своя Човек. Още много като нея чакат. За последните няколко години сме задомили стотици животни, някои от тях с още по-тежки истории от нейната.

Всяко едно животно коства много средства и е много трудно, когато си сам. Влагаме много усилия и време в каузата си, но истината е, че вече не можем да смогнем сами и имаме нужда от помощ и финансова подкрепа.